Голяма Арсеналка

В непосредствена близост до цех на военните заводи "Арсенал" край село Шейново на 31 август 1995 г. е открита тракийска гробница. Поради тази причина могилата е кръстена Голяма Арсеналка. Тя е с височина 10 м. Гробницата се намира в южната периферия на насипа. Тя се състои от правоъгълно предверие и кръгла камера, иззидани от прецизно обработени блокове, свързани чрез железни скоби, залети с олово. Гробницата е построена най-вероятно в края а V в.пр. Хр. в готов могилен насип, след като част от него е била отнета за строителна площадка.
Изцяло запазената фасада е с широчина 5 м. и височина 2,5 м. Двукрила каменна врата е затваряла входа към предверието. Долните ѝ краища са намерени на място, а горните са счупени и паднали в насипа. Подобна врата, също разбита при ограбването е имало и към централната гробна камера. Вратите са гладки отвън и касетирани отвътре. Страничните им външни стени са заоблени и имат по два цилиндрични издатъка горе и долу. Долните лягат върху вдлъбнатини в праговете, укрепени с желязо и олово. Горните са влизали в кръгли, сега липсващи халки към страниците посредством железни клинове, дупките за които още личат добре. Вратите са свидетелство и за това, че съоръжението е планирано и използвано продължително време като мавзолей. Като доказателство за това са и силно изтритите прагове от многократно влизане и излизане още в древността. Предверието е с правоъгълно двускатно покритие. Подът му е от отъпкана почва. Той е бил нарушен при ограбването на гробницата. Вероятно то е станало след извършването на последното погребение в нея защото костите на погребания в нея кон са разбъркани, но много добре запазени. По всяка вероятност скелетът е бил нарушен преди плътта да е изтляла.

Гробната камера е с кръгъл план и застлана с дебели и добре обработени каменни плочи. Централната плоча е кръгла и в нея е направена вдлъбнатина, така, че тя да наподобява слънчевия диск или един въображаем център на света.Около нея са подредени правилно три концентрични пояса от плочи, последният от които опира в страничните стени. Такъв случай досега в Тракия не е познат. Възможно е това подреждане да илюстрира космологичните представи на траките. Закуполяването на камерата започва от първия ред странични блокове като постепенно се засилва във височина и завършва с хоризонтален ключов камък. Блоковете са подредени водоравно като лицевите им страни са дъговидно изрязани. В подреждането не е допусната никаква грешка - всички дъги са абсолютно еднакви, редовете са равни и без попълнелия. Срещу входа върху два специално изрязани блока е монтирано погребално легло с права лицева страна и дъговидно изрязана по контурите а стената - задна страна. Леглото е грубо профилирано, което предполага, че то е било застлано с органична материя - кожа или плат.

Предверието е открито изпълнено наполовина с дребни камъни и проникнала през разбитата врата почва. Камерата е открита съвършено празна. пода и леглото са открити с тънък слой фина почва и незначително количество дребни камъни. Няколко от плочите във входа са били извадени и разместени. Две липсват. Тези щети са били нанесени вероятно още в древността. Въпреки това при внимателно почистване е открито известно количество археологически материали. По-голямата част от тях е намерена във фугите на разместените плочи от пода и върху леглото. Находките са предимно люспи от сребро и злато. Позлатени бронзови топчета и плодчета, които без съмнение са части от погребален венец, четири златни продълговати пластики с халки на обратната страна. Те са подобни на тези, открити в Сарафова могила. Лицевата им страна е релефна и е покрита с няколко напречни ръба, които разделят розета в единия и глава на грифон в другия край. В камерата са открити още множество късове от разкошен сребърен позлатен нагръдник с луновидна форма. Лицевата му повърхност е била покрита с орнаментални пояси, които се извиват дъговидно и се стесняват в краищата по контурите на тялото. Изпълнени са с геометрични и растителни орнаменти - волути, кръгови плетеници и др. Върху него е щампован орнаментален пояс , непознат до този момент в района. Той изобразява розети, релефни линии и глава на грифон.

гробницата в могилата Голяма Арсеналка - макет 

Гробницата в могилата Голямата Арсеналка е построена в края на V в. пр. Хр. или в самото начало на IV в. пр. Хр. Използвана е няколко десетилетия като мавзолей. Възможно е междувременно в нея да са били извършвани и други погребения. Последното е от средата или втората половина на IV в. пр. Хр., а намерените в гробницата материали са свързани с него. Тогава в предверието е бил положен конят, който ако е по-ранен би пречил на свободният достъп до камерата. Двете врати са били затворени. Тези на фасадата са били подпрени с големи каменни блокове, а плътно до фасадата е бил изграден голям каменен зид.

Пред входа на гробницата се намира преместеният каменен саркофаг от Малката могила.

Използвана литература:

Китов, Г. "Царската долина на траките в Казанлъшко", сб. "Казалък в миналото и днес", кн. 5, 1995 г., Стара Загора