11 юни 2013 г.

Държавното обединение на Севт III

Монета на Севт III, открита в Севтополис

Центърът на тракийската политическа територия след V в. пр. Хр. се съсредоточава в един сравнително добре обособен географски район - от горното течение на р. Тунджа до вливането ѝ в Марица и горното течение на р. Марица. Тази територия се свързва преди всичко с историята и културата на одриските династически родове през ранно елинистическата епоха.
Важна част от територията е днешната Казанлъшка котловина. Тя е разположена между Стара планина и Средна гора, които играят ролята на естествен заслон. Наличието на плодородна почва, обилни водни ресурси, топли минерални извори, умерена зима и прохладно лято са причина за обитаването ѝ от най-дълбока древност.
Съществуват археологически данни, които доказват наличието на живот в нея през всички исторически епохи. От друга страна, котловината е естествено укрепена и предлага възможности за разполагане на наблюдателни пунктове по височините от околността. Важно предимство е проходът на север през Стара планина.
Вероятно одриският владетел Севт III е оценил тези природни и стратегически преимущества на района и е предпочел да построи своята столица в южната му част. За целта той е избрал разрушена, вероятно по времето на Филип II резиденция, върху останките на която изградил своя укрепен град, който впоследствие разширил. (Димитров, Д.П. "Тракийският град Севтополис")
Държавното обединение на Севт III, създадено през втората половина на IV в. пр. Хр. и просъществувало до първата половина на III в. пр. Хр. е изиграло водеща роля в продължение на половин век сред одриските династии. С него се свързва разцвета на тракийския политически и културен живот след завоевателните походи на Филип II Македонски и сина му, Александър Велики в Тракия.
При Филип и впоследствие при Александър Тракия се управлявала от един македонски стратег, а отделните племена имали свои местни водачи от аристокрацията. Те доставяли на македонската армия два вида войска - конници и пехота, които се управлявали от местни аристократи. Това намалявало възможността да въстанат срещу македонците. Сред тях обаче имало и такива, които не се отказвали от идеята за самостоятелност. Именно такъв бил и Севт III (Г. Михайлов, "Траките" 1972). За пръв път траките се разбунтували при македонския стратег Мемнон, който имал надменно отношение км тях. През 326 г.пр. Хр. той бил заменен със стратега Зопирион, който през 325 г. пр. Хр. загинал в битка срещу гетите. Това станало конкретен повод за началото на процеси за възстановяването на независимостта на одрисите. Севт III вдигнал въстание, което обаче не постигнало желания резултат.

карта на района, източник: www.sevtopolis.info 
 След смъртта на Александър през 323 г. пр. Хр. неговите пълководци избрали временно за регент Пердика, но скоро след това разделили държавата. Така Тракия била отделена от Македония и предоставена на стратега Лизимах. Той сравнително трудно успял да влезе във владение на териториите си. Още със стъпването му на тези земи се наложило да ги отстоява. През 322 г. пр. Хр. той се срещнал с набралата сили Севтова войска която, според античните извори, наброявала двадесет хиляди души пехота и осем хиляди души конница. Според Маргарита Тачева ("История на българските земи в древността през елинистическата и римската епоха" 1997) числеността на неговата армия вероятно е преувеличена "за да се оправдае съмнителната победа и загубите на Лизимах в упоритото сражение". В битката и двете страни дават значителни жертви, но на Севт III, според Александър Фол "не бива да му се отрече достойнството на морален победител". Лизимах все пак успява да укрепи властта си в Тракия, но му се наложило да признае съществуването на две силни държавни обединения - одриското на Севт III и гетското - на Дромихайт. Въпреки това, той владеел обширна територия, която включвала Егейска Тракия, областта Пропонтида и една широка ивица по понтийския бряг с гръцките колонии до устието на Дунав.

Бронзова глава на  Севт III

През 313 г. пр. Хр. Лизимах трябвало да се справи с въстанието, избухнало в понтийските му владения Истрос, Одесос и Калатис. Задачата му се усложнила когато одрисите, начело със Севт III, гетите и скитите се включили в антилизимаховата коалиция. Според сведенията, достигнали до нас от древността, Севт III се опитал да попречи на Лизимах да премине билото на Хемус (според М. Тачева вероятно при Айтоския проход). При тази битка, свързана с много загуби и от двете страни, Лизимах все пак успял да надделее и пробил защитата, след което потушил и самото въстание.
Според Ал. Фол ("Тракия и балканите през ранноелинистическата епоха" 1975) след този епизод за него е било особено важно да се сближи със Севт III, за да подсигури тила си при походите в Мала Азия. Това би означавало договор между двамата. Данните за подобно сближаване са твърде мъгляви. Според Г. Михайлов ("Траките" 1972) "при уреждането на отношенията между траките и Лизимах, мирът се заздравява чрез женитби". По силата на това обстоятелство, той твърди, че гетският владетел Дромихайт бил женен за една от дъщерите на Лизимах, който от своя страна имал за втора жена одриска принцеса, която го дарила със син - Александър. Тя от своя страна била близка на Севт, дори може би - негова дъщеря. За самият Севт III се твърди, че имал за втора жена - Береника, за която се смята, че принадлежала към антилизимахово настроен македонски аристократичен род.
Всъщност античните извори са безмълвни за съдбата на Севт III след последното му сражение с Лизимах при Хемус. Той не се споменава нито в сведенията за войната на македонския стратег с Дромихайт, чиято датировка е спорна (според М. Тачева - след 313 г.), нито като съюзник на Калатис в битката за града. Това води до пораждането на две хипотези. Според първата (М. Чичикова "Севтополис" 1970 и Ал. Фол "Тракия и балканите през ранноелинистическата епоха" 1975) това мълчание се дължи на вероятното съюзяване на Севт III с Лизимах, определяно от Ал. Фол около 310 - 307 г. пр. Хр. Тази хипотеза се обуславя от разцвета на Севтовата столица в равнината, на открито - свидетелство, че по това време държавата е била силна и не се е притеснявала от чужди нашествия. Севтололският надпис и монетните емисии на Севт утвърждават значението на неговата династия като най-голямо за този период. Втората хипотеза принадлежи на М. Тачева ("История на българските земи в древността през елинистическата и римската епоха" 1997). Тя не изключва и първата, но според нея по-вероятно е мълчанието на изворите да се дължи на предполагаемата смърт на Севт III. Като доказателство тя представя онази част от Севтополския надпис, която определя Береника и синовете и́̀́̀ като изпълнители на "старите клетви" на Севт, вероятно в качеството им на негови наследници. Второто доказателство в подкрепа на тази хипотеза, което тя представя е, че в текст на Полибий като "цар на Одрисите" е бил наречен вече не Севт III, а Дромихайт. От своя страна, това говори за обединение на одрисите с гетите, а не с Лизимах по време на споменатата война на гетския владетел с македонския стратег. В резултат на тази война Лизимах загубил земите, северно от Дунав и сключил мир с траките. Този мир му осигурил тила при последвалите походи в Мала Азия. Той издигнал своята столица Лизимахия на Херсонес Тракийски. През 301 г. пр. Хр. подчинил някои тракийски земи в Мала Азия. След смъртта на Касандър през 297 г. пр. Хр. той разширил владенията си като подчинил тракийските земи на запад до р. Нестос. през 285 г. пр. Хр. присъединил към земите си Южна Македония и Тесалия. Така в негово владение се превърнала една огромна територия, която включвала централните и източни балкански земи от Истрос до до Тесалия и някои от тракийските земи в Мала Азия. Недоволството от неговата власт ставало все по-явно, докато през 281 г. пр. Хр. той бил убит в битка със Селевк.