31 юли 2013 г.

Некрополи в западния район на долината

Надгробна могила в западната част на долината
Проучванията в западния район на долината са съсредоточени  предимно в землището на с. Тъжа и отчасти  в селата Търничане, Александрово и Долно Сaхране.
В с. Александрово надгробните могили са струпани от двете страни на р. Тунджа на запад от селото, а на юг по склоновете на Средна гора. В непосредствена близост до селото има некропол от дванадесет могили. Според местните жители в местността са открити гробове чрез трупополагане, оградени с камъни. В един от гробовете са открити монети от Месемврия и Александър III. В местността Драганова могила в унищожен насип е открита амфора. В селата не са провеждани системни разкопки.
В с. Габарево могилите са съсредоточени на югоизток, югозапад и по склоновете на планината. Липсват редовни археологически разкопки. През 1997 г. след нанесени от иманяри щети са проведени спасителни разкопки. Разкрита е гробница, която се състои от дромос със размери 1,40 х 2,20 м. и е висока 1,60 м. Дромосът и камерата са изградени от груби речни камъни, а за покрива на камерата и някои части на стените са използвани добре обработени каменни блокове, характерни за тракийската архитектура от V-IV в.пр. Хр. Гробницата е била ограбена още в древността. При пресяването на почвата са открити множество стъклени мъниста. В Долно Сахране могилите са общо единадесет, групирани в могилен некропол "Под могилите" от ранно- и късно-желязната епоха.
Землището на с. Тъжа е разположено на двата бряга на р. Тунджа при нейното излизане от каньона ѝ в Стара планина. На два километра от селото в посока запад е разположена местността Атанасца.  В нея се намират останки от селище и некропол. От северната страна на селището се намират пет могили, а от южната - четиринадесет. Некрополът се състои от различни по големина могили - Високите 3-4 м. се намират на по-голямо разстояние от границите на селището - на около 100 - 150 м. Непосредствено до него  са разположени могили с височина 1 - 2м. От 1973 г  до 1983 г. на различни етапи се провеждат проучвания на могили 3, 5 и 11. Най-интересни са резултатите, свързани с облика на погребалните практики в проучените могили. Най-голямо впечатление прави разнообразието от каменни конструкции и в подмогилния насип. Често каменните пояси се определят като крепиди, поддържащи земния насип. Съвсем различна роля играят каменните кръгове подмогилия насип, които представляват по-голяма част от конструкцията в този некропол. Те нямат практическа, а по-скоро - символна функция. Каменните кръгове затварят и отделят пространствата, които не винаги могат да бъдат разтълкувани. Резултатите от проучванията при с. Тъжа показват, че каменните кръгове играят роля на граница между пространства  с най-различно съдържание.  В могила №1  кладата на която са горени мъртвите е заобиколена с каменен кръг, а в могила 3 - с два. Докато в могила  11 и могилата от Дойкова поляна е заобиколена идеята за място на кладата, тъй като тези могили са кенотафи. Гробовете се намират извън каменните кръгове или пък са заобиколени от полудъги. Соларният култ не изчерпва изцяло тяхната символика. Те вероятно трябва да се възприемат като граница между две пространства - профанно и сакрално, която същевременно подчертава култовото значение на оградената площ.
Местността Атанасца, могила 3, централно погребение 
Мястото на кладата в проучените могили при с. Тъжа е отбелязано в самия насип. При могила  1 това е каменно-земна почва с много следи от тризни (огнища), а в могила  3 и в могилата от Дойкова поляна - с различна по цвят от останалия насип пръст.
Всички открити гробове в проучените могили са чрез трупоизгаряне, факт потвърждаващ вече известната тенденция, че през II в.пр. Хр -  II в. почти всички погребения в Тракия са извършвани по този начин. Трупоизгарянето е било прилагано при извършването на "богатите погребения". Изгарянето на мъртвия е ставало на място, в пространство оградено от каменни кръгове. Изглежда, че откритите останки са горени няколко пъти. Разположението на гробовете в ями на едно и също ниво с кладата позволява да се допусне, е тя е използвана многократно, а останките на мъртвите след изгарянето са заравяни около нея. Всички гробове съдържат горели кости, в повечето случаи  с останки от кладата, в някои случаи - в плитко издълбани ями. Повечето от археологическите материали са ритуално "умъртвени" - прегънати или нарязани са металните предмети, пробити са дъната на съдовете, разбити са керамичните съдове.
Ритуално умъртвени мечове от некропола Атанасца
Гробните дарове в разкритите погребения до голяма степен си приличат. Най-богати са гробовете на войни. От тях могат да се отделят две групи: първата - в пълно снаряжение и втората - само с един вид въоръжение - копие. Пълното снаряжение се състои от меч, копие, щит, бойни ножове. Този състав на въоръжението е характерен за гробовете на войни в Тракия през късножелязната епоха и през първите два века на римската епоха. Като инвентар липсва конската амуниция и повече от елементите на предпазно бойно въоръжение - шлемове и ризници.
Всички проучени могили от некропола в местността Атанасца при с. Тъжа са от периода II-I в.пр. Хр. -  I-II в., което съответства на времето, в което е протичал живота на селището, разположено при този некропол.

Използвана литература:
1. Домарадски, М. "Културата на траките през късножелязната епоха в Казанлъшкия район", сб. "Тракийската култура през елинистическата епоха в Каанлъшкия край", Казанлък, 1991 г.
2. Домарадски, М. "Могилен некропол в м. Атанасца при с. Тъжа", сб. "Първи международен симпозиум СЕВТОПОЛИС. Надгробните могили в югоизточна Европа", В. Търново, 1994 г.