18 юни 2013 г.

Надгробни могили и съоръжения в района на Севтополис

Надгробните могили по горното течение на Тунджа са разпръснати както по склоновете на Стара планина и Средна гора, така и в самата долина. Прави впечатление, че те са концентрирани от двете страни на реката и нейните притоци. Обикновено в землищата на селата в този район могилите са разположени югоизточна, югозападна или южна, по-рядко в северна посока, независимо дали са от страната на Стара планина или Средна гора. В различните райони на котловината те имат различна височина, форма и структура на насипа. По склоновете на планините са по-ниски, с по-малки размери, каменисти. В равнината стават по-високи, по-големи и насипа им е от околността на околния терен. Понякога в тях има и каменни могилки. Обикновено надгробните могили са събрани в некрополи от три, четири, седем или девет могили, на разстояние до петдесет метра една от друга, както и единични, които се срещат по-рядко. Височината им е от 0,5 до 5 м. - ниски, от 5 до 10 м. - средни и над 10 м. - високи. Високите могили са по-рядко срещани. Те са по-добре запазени за разлика от по-малките, които по-лесно се заличават. Размерите на могилите не могат да бъдат знак за тяхното съдържание или за епохата в която са издигани. Понякога в най-високите могили няма гробове или има следи от различни епохи.
Разкопки на надгробни могили са правени още през 19 в. Системните проучвания в района обаче започват да се провеждат с откриването на Севтополис през 1948г. Направените проучвания определят хронологическите граници, в рамките на които са издигани могилите. Най-ранните гробове в могилен насип са от края на бронзовата епоха. Най-многобройни и най-ярки са паметниците от елинистическата епоха. Днес разглежданата територия може да бъде разделена условно на три района - Централен - Казанлъшки, западен - Павелбански и източен - Мъглижки.
Най-добре проучени са могилите от централния район. В него най-системно се провеждат археологически проучвания Началото е поставено с изследванията на Севтополските некрополи в областта Трите могили и Деветте могили. Освен могилни некрополи в района са известни и плоски гробове.
В могилните некрополи са установени няколко вида гробни съоръжения.
Първият от тях са куполните гробници, строени със секторни тухли.
куполна гробница, строена със секторни тухли 
Те имат кръгла гробна камера, тесен дромос и предверие. Открити са в могила № 2 и могила № 3 в некропола Трите могили. Благодарение на използването на секторната тухла, гробниците от Севтополис предлагат най-развития тип на куполната гробница, познат досега в Тракия.
Вторият вид гробни съоръжения са каменните могилки с натрупвания над гроба. Те имат различна големина. Нахвърляни са безразборно и са покрити с пръстта от насипа. Някъде в основата на каменната могилка се крие самото погребение. Гробовете са няколко вида: гробна яма, вкопана в терена с ориентация югозапад-североизток; каменна площадка, върху която е поставен скелета с ориентация север-юг; каменна площадка, покрита с рохка пръст, с ориентация югоизток-северозапад и северозапад-югоизток. Всички тези гробове са с трупополагане. При трупоизгарянето се наблюдават и други разновидности на гробовете. Това са: малък гроб, направен върху терена с ориентация югозапад-североизток, ограден с тегули и покрит и ограден с камъни; гроб в основата на каменна могилка, с оформена каменна площадка с поставени върху нея дарове и остатъци от горели кости.
Третият вид гробно съоръжение е правоъгълен тухлен гроб.
тухлен гроб, строен с вторично използвани секторни тухли


Открити са две такива съоръжения, построени с вторично използвани секторни тухли, взети от разрушените куполни гробници. Покритието им е неустановено.
В плоските некрополи също има няколко вида гробни съоръжения. Първият е тухлен гроб, вторият - заравяне направо в пръстта, а третият - чрез трупоизгаряне и заравяне в урна.
Освен гробните съоръжения, друг важен елемент в тракийското погребение е гробния инвентар.
Некрополите от района на Севтополис се характеризират с богати дарове. Най-често поставяният дар е глинения съд, който се открива цял или във фрагментирано състояние. Най-често срещаните съдове са амфора и ойнохое. Други такива са каната, аскоса, паничката и кантароса. Открити са и глинени лампички. Освен глинените съдове, при мъртвите са били поставяни и метални, макар и не толкова масово. В почти всички гробове са открити погребални венци. Друга част от инвентара са накитите. Те също се разкриват в почти всеки гроб. Най-разпространеният накит са обеците. Освен тях се срещат огърлици и фибули. Те са изработени предимно от злато или сребро. Срещат се, макар и рядко железни предмети. Това са преди всичко предмети на въоръжението - мечове, върхове на копия и др. Рядко срещани находки са монетите. като гробен инвентар те са изключение.
В некрополите на Севтополис са открити три конски погребения.
Проучванията на Севтополските некрополи потвърждават становището за високата култура на траките през ранноелинистическата епоха и определя района на Севтополис като един от нейните най-големи центрове.
Използвана литература:
1. Гетов, Л. "Тракийски гробници в хинтерланда на Севтополис през елинистическата епоха", сб. "Тракийската култура през елинистическата епоха в Казанлъшкия край", Казанлък 1991г.
2. Димитров, Д. П. "Тракийският град Севтополис", В "Севтополис", Т.Д., С., 1984
3. Домарадски, М., "Културата на траките през късножелязната епоха в Казанлъшкия район", сб. "Тракийската култура през елинистическата епоха в Казанлъшкия край", Казанлък 1991 г.
4. Лилова, Б. "Погребални обичаи през елинистическата епоха в района на Севтополис", сб. "Тракийската култура през елинистическата епоха в Казанлъшкия край", Казанлък 1991г.
5. Лилова, Б. "Надгробните могили в Казанлъшко" сб. "Първи международен симпозиум "Севтополис". Надгробните могили в Югоизточна Европа", Велико Търново, 1994 г.
6. Чичикова, М. "Севтополис", С 1970 г.
7. Чичикова, М. "Нови наблюдения върху градоустройството и архитектурата на Севтополис", сб. "Тракийската култура през елинистическата епоха в Казанлъшкия край", Казанлък 1991г.