3 юли 2013 г.

Консулова могила, Биньова могила, Танина Могила, Монтина могила и Тонкова могила

Друго могилно погребение в района е това в Консулова могила. То е извършено под малко каменно струпване, вероятно през V в. пр. Хр. Погребаният вероятно е бил виден представител на тракийската аристокрация. Гробът е бил в голяма степен разрушен и освен малкото кости в него са намерени само един железен връх на копие, бронзов арибаловиден съд и сребърно устие. Върхът на копието легитимира погребания като мъж-войн. Съдът е с кълбовидно тяло, висока шия и устие във форма на малка купа.
Сребърното устие е с врязана украса от редуващи се лотосови цветя и палмети, както и окръжности с точка в средата - магически соларни символи. Тялото на съда липсва. вместо него към вътрешната стена на съда е припоена втора сребърна стена. Между двете са открити остатъци от органична материя - вероятно кожа. Много е вероятно устието да е от кожен мях за вино. Според Георги Китов ако това се потвърди, ще бъде първата археологическа регистрация на кожени мехове за вино в Тракия

Снимка: сп. АРХЕОЛОГИЯ, кн. 4, 1995 г. 
В близост до Малката могила и Консулова могила се намира Биньова могила. Под насипа ѝ са изградени две каменни струпвания. Под по-високо разположеното, с форма на триъгълник е открит скелет на кон без каквато и да е украса. На по-голяма дълбочина, в източната ѝ половина под второ каменно струпване е открито примитивно съоръжение от каменни зидове с форма на буквата Е, - образуващи две верижни, отворени на изток помещения. Под едната от стените е открит втори скелет а кон, предварително обезглавен. На мястото а черепа са били поставени само шепа конски зъби, вероятно взети от липсващия череп. Зад скелета е била разпръсната пълна гарнитура от желязна юзда, бронзова тока - разпределител, сребърна халка и сребърни апликации - начелници и набузници. Амуницията от Биньова могила е сред най-представителните от този тип. Състои се от начелник, два правоъгълни и четири овални набузника. Начелникът е с форма на двойна брадва, от средата на която излиза триизмерна глава на овен. Двата правоъгълни набузника имат изображения с вариации на тема "скачени лъвски лапи", широко разпространена в тракийската торевтика. Апликациите от Биньова могила я представят в значително по-сложен вариант, като обогатяват изображението с глави на грифони и животински рамена. Четирите овални набузника изобразяват глави на грифони, излизащи от голямо изпъкнало око, оградено със символична грива. Всяка от главите захапва предходната. При два от набузниците завъртането е по посока на часовниковата стрелка, а при другите два - обратно. Главите са силно стилизирани, с разкошни гриви, предадени не само там където е логичното им място. Тя е подобна на амуницията от Оструша. Апликациите от Биньова могила са дело на един майстор. Те са едностилни, изпълнени в стила на развития тракийски схематизъм и са от най-представителните му паметници.

Снимка: сп. АРХЕОЛОГИЯ, кн. 4, 1995 г. 
Други две могили представляват уникални комплекси със значителна стойност. Те са малко по-късни от предишните - от късната елинистическа епоха, най-вероятно от III - II в. пр. Хр. Насипани са след разрушаването на Севтополис. Разположени са а около един километър западно от групата на Малката, Биньова и Консулова могили. Въз основа на тях може да се предполага, че могилия некропол е бил разширен на запад след края а IV в. пр. Хр.
В непосредствена близост една до друга са разположени Танина и Монтина могила. В двете са открити идентични по форма и размери каменни могилки. Докато в Танина могила са открити само незначително количество кости, то в Монтина е открит комплекс от примитивно оформени три помещения във верижен план. Средното - най-малкото е без археологически материали, докато другите две съдържат интересни открития. В източното са открити следи от горене - частично опичане на пода, остатъци от въглени и пепел, както и обгорели, по всяка вероятност, човешки кости. Западното помещение е без следи от изгаряне. В него са открити известно количество обгорели кости - вероятно от същия индивид. Двете помещения вероятно обединяват двата основни култа в тракийската религия - култа към слънцето и култа към Великата Богиня-майка. И в двете помещения са открити почти еднакви гробни дарове - по една махейра, връх на копие и други предмети. Единствената разлика е в двете ладии, поставени в западното помещение. Ладията и ладиевидната форма са характерни за тракийската култура в един продължителен период от края на бронзовата до края на желязната епоха. 
На юг от Монтина могила се намира Тонкова могила. В нея е открит комплекс от шест човешки и един конски скелети. Човешките са в два реда по три, всички с еднаква ориентация. Конят е самостоятелно в трети ред, на юг от останалите. В първия ред са погребани млад мъж - войн и две жени, във втория - три деца - най - вероято момчета - ако се съди по войнските им принадлежности, поставени по-скоро символично, като се има предвид възрастта им /5-10 годишни деца/. Момчетата и младият мъж са погребани чрез трупополагане, докато костите на жените, които са съпроводени с накитни предмети - гривни, фибули и др., са силно обгорели. Анатомичният ред на скелетите показва, че те са били положени върху жарава или засипани с недогорели дървета. При всички скелети има поставени и глинени съдове, някои - поставени един в друг. Конят е погребан без амуниция.
Осланяйки се на дългогодишния си опит, археологът Георги Китов стига до извода, че по-скъпият начин на погребение - чрез трупоизгаряне е по-характерен за мъжките погребения. В разглежданият район се натъкваме точно на обратното. Дори погребението на царя-жрец от Малката могила е извършено чрез трупополагане. Това навежда на мисълта, че съществува регионална особеност, която определя този обичай като по-престижен от трупоизгарянето. Друга особеност е и колективния характер на погребението. Сигурно е, че шестимата са погребани едновременно. Сигурно е и това, че са членове на едно семейство, предвид сведенията за многоженството на траките. Георги Китов предполага няколко хипотези. Първата - според него по-малко вероятна е семейството да е станало жертва на епидемия. Втората - да е станало жертва на мъст или съд и колективно изтребено, но тогава не би имало толкова богат гробен инвентар и кон. Пренасянето в жертва и ритуалното убийство не е изключено, но не би могло да се докаже. Според археолога, най-вероятно е шестимата да са станали жертва на вражеско нападение или природно бедствие, след което са погребани с всички полагащи им се почести.

Използвана литература:
Китов, Г. "Долината на царете в Казанлъшката котловина" АНАЛИ 2-3, 1994
Китов, Г. "Траколожка експедиция за могилни проучвания ТЕМП през 1992 - 1994 г." АРХЕОЛОГИЯ, кн. 4, 1995 г.