10 юни 2013 г.

Въведение в тракийската култура

Златен дъбов венец на Севт III. Снимка: Ст. Димов

Интересът към историята на културата на траките е засвидетелстван още в древността. И днес това нелитературно общество вълнува не само специалистите. За съжаление, историческите извори, достигнали до нас са изключително оскъдни. Знанията ни за тракийското общество и неговата култура са изградени предимно от материалите от археологически проучвания. Предвид липсата на достатъчно писмени данни, за вярата на траките може да се съди по техния “изобразителен език”, намиращ приложение върху многобройните произведения на изкуството. Тълкуването му обаче не може да бъде окончателно – за съжаление още не е открит универсален ключ за разгадаването на тази, безспорно богата култура. И все пак, тракологията постигна значителни резултати в разкодирането на голяма част от значенията, вложени в този метафоричен “език”.

Апликация върху бронзовия шлем на Севт III
от гробницата в могилата Голямата Косматка
Снимка: ДОКОСНАТИ ОТ ДРЕВНОСТТА


В живота на тракиеца има няколко особено важни момента. Те обикновено се свързват с някакъв преход, който променя жизнения или социалния му статус. Това са раждането, сватбата, посвещението в орфическите мистерии, въвеждането във владетелски правомощия и смъртта. Проучванията върху тракийските некрополи представят красноречиви сведения за вярата на траките в безсмъртието. Смъртта за този древен народ не е означавала край на съществуването, а промяна на статуса – хероизиране или антроподемонизиране.
Този блог е посветен на огромния брой открития от Траколожка експедиция ТЕМП в Казанлъшко от последните двадесет години, дали на района името “Долината на тракийските царе”. Освен новооткритите гробни съоръжения и уникални ритуални предмети, ще обърна внимание и на някои по-стари открития, като Казанлъшката гробница и Севтополис.
Проучваният район обхваща земите по горното течение на р. Тунджа. Долината е разположена между две планински вериги – Стара планина и Средна гора. В административно отношение районът обхваща землищата на днешните общини Казанлък, Павел баня и Мъглиж.
Освен от археологически проучвания, информация за живота и вярванията на траките откриваме в произведенията на Херодот и Помпоний Мела. За източници ще използвам трудове на Димитър П. Димитров, Георги Михайлов, Мария Чичикова, Александър Фол, Маргарита Тачева, Иван Маразов, Димитър Попов, Златозара Гочева, Ив. Венедиков, Тодор Герасимов, Георги Китов, Людмил Гетов, Богдана Лилова, Мечислав Домарадски и др.