18 юни 2013 г.

Казанлъшката гробница

Казанлъшката гробница, главен фриз
Безспорно един от най-значителните паметници на тракийската гробна архитектура е Казанлъшката гробница. Тя е открита през 1944 г. Числи се към широко застъпения в Тракия тип на куполната гробница. Била е разположена в южната част на могилния насип, ориентирана север-юг, с вход откъм юг.Състои се от три помещения - предверие, дромос и гробна камера

Казанлъшка гробница план и разрез; източник: bulgariansights.net 

Камерата има кошеровидно-камбановиден купол. Висок е 3,25 м, диаметърът на пресечния връх е 0,47 м. Върхът е покрит с ключов камък, снабден с кръгла тапа. Изградена е от секторни тухли с трапецовидна форма, предназначени за изграждане на помещения с кръгъл план. За да се получи гладка повърхност на купола са използвани секторни тухли с косо отсечена вътрешна стена.
Втората част на гробницата е тухленият дромос. Той има тясна и дълга правоъгълна форма и е оформен с рамка от големи дялани каменни блокове. Дължината му е 1,95 м., ширината 1,12 м., а височината 2,24 м. Засводен е с двускатен фалшив свод, образуван от издадени една над друга тухли, скосени в долния си ръб.


Входът на дромоса е оформен от рамка от големи дялани блокове, която в горния си край завършва с остър връх.
Правоъгълното предверие, с дължина 2,6 м и ширина 1,86 м., е оформено при входа на дромоса. То е оформено с каменна риза от два успоредни зида. Те са хоризонтални и имат еднаква височина - около 0,75 м. и отстоят на разстояние 0,7 м. от входа. От външната преградна стена са запазени само основите. Може да се предполага, че предверието е имало дървено покритие, за което свидетелства наличието на хоросанова мазилка и щукатура , с която са били измазани стените от вътрешната му страна. Каменна риза от ломени камъни споени с глина образуват пласт с дебелина 0,6 - 0,7 м., който покрива целия корпус на съоръжението.
Казанлъшката гробница е била ограбена още в древността. Въпреки това са открити известен брой предмети, които позволяват определянето на погребаните в нея като мъж и жена. Това са предимно късове от бойно снаряжение, малък брой накитни предмети, сред които и части от погребален венец, както и кости от скелет на жена. двамата са погребани чрез трупополагане. Не е установено дали това е извършено едновременно или по различно време. Много е вероятно в гробницата да са били извършвани и вторични погребения. По време на погребалния ритуал, при насипване на могилата са били извършени определени орфически практики. Открити са две огнища в могилния насип, които съдържат части от фрагментирана керамика. Сред малкото предмети, открити в гробницата са два глинени аскоса и сребърна каничка, изработена от тънък сребърен лист, гравирана с позлатен пояс от растителни мотиви по шията ѝ.



Това, което определя гробницата като шедьовър на античната култура всъщност са нейните стенописи.Те са разположени в дромоса и гробната камера. Стените на дромоса блестят като мрамор. Фриз със виещ се орнамент описва горния им край. Над него, върху двата ската се противопоставят два фигурални фриза с военни сцени. Центърът на всяка от тях е зает от двойка войни, от двете страни на които прииждат въоръжени войни и препускащи конници. Те носят златни шлемове, къси хитони и ниски обувки, а на раменете им има червени и сини хламиди. Въоръжени са с по две къси копия или дълги криви махейри. Отбраняват се с кръгли златни щитове. Вероятно тези сцени са част от живота на погребания в гробницата и разказват за неговите подвизи.


Стенописите от гробната камера обхващат цялата горна част на купола. Стената под него е оцветена в помпеанско червено. Украсата започва с архитрав от редуващи се четирилистни розети и волски глави. Над него е първия фриз, в който е разгърната главната композиция.


Основни в нея са трите централни фигури - седнал, увенчан с венец мъж, държащ фиала; седнала до него жена с було и венец и едра права жена в пеплос, която пристъпва към тях с купа плодове. Ръцете на двамата са сплетени в многозначителен жест. От двете противоположни страни към тях се отправя процесия от техни приближени, които им поднасят дарове, свирят на инструменти, водят коне и колесница. Обикновено тази сцена е тълкувана като "погребално угощение". На това определение може да се направи ревизия, като сцената бъде преразгледана в контекста на тракийската вяра. Люба Огненова определя смисъла на тази сцена като хероизация на знатна двойка. Тя смята, че жеста на сплетените ръце не означава сбогуване, а по-скоро церемония, в която двойката се обединява чрез него и чрез питието във фиалата, която държи мъжа. Третата фигура - босоногата жена се определя като Великата богиня - майка. На колесницата, представена в церемониалното шествие Люба Огненова придава значението на сватбен символ.


В този смисъл, тя стига до извода, че сцената представлява "хероизирана тракийска знатна двойка в момента на нейната сватбена церемония". Подобно е и мнението на Иван Маразов, който смята, че сцената може да бъде разтълкувана като метафора, олицетворяваща смъртта чрез брака. Той напомня сведенията на Херодот и Помпоний Мела за любимата жена на покойника и в този смисъл определя смъртта на владетеля като "една повторна негова сватба".
Александър Фол определя седналата женска фигура като Великата богиня-майка, която в духа на орфическата вята "поставя сина на своя син в доктриналната му позиция на безсмъртен духом и телом, сиреч на антроподемон - учител".
Вторият фриз на гробната камера представя надбягвания с колесници. Трите колесници в него са изобразени с голямо майсторство, като на ускореното движение съответстват стойките на хората, които ги карат. Състезанието с колесници е важна част от погребалния обред. Вероятно и по тази причина са изобразени в гробната камера.
Наличието на подобен паметник в района още веднъж показва неговата значимост и утвърждава мястото му сред тракийските културни центрове.



Използвана литература:

1. Огненова-Маринова, Л., "Казанлъшката гробница - шедьовър на тракийското изкуство", В.
2. Маразов, Ив. "Към семантиката на стенописите от Казанлъшката гробница", Изкуство 7, 1978 г.
3. Фол, Ал., "Тракийската култура. Казано и премълчано" (второ разширено и допълнено издание), С., 1998 г.  



-->