Светицата

План на гробната камера в могила Светица с инвентара в него
 Автори: арх. М. Бужашка и Д. Василева.

На 19 август 2004 г в могила Светицата, на около 2 км южно от гр. Шипка, е открит зидан от квадри гроб с размери 1,70 х 3,16 м. Съоръжението се намира в южната част на могилата. Изградено е във вече готов могилен насип и е с ориентация изток-запад. В него е направено погребение на тракийски аристократ или дори - цар, в духа на орфическите практики. Открити са само част от отсечените крака и долната челюст.
Богатият гробен инвентар включва сребърна чаша, бронзова хидрия "убита ритуално",  бронзова броня с изображения на митични същества, желязна ризница, два железни меча, върхове на копия и огромен брой върхове на стрели, каменно точило за оръжия с бронзова дръжка; керамични съдове, между които две амфори, биконична чаша и две фрагментирани, изключително скъпи червенофирнисови ойнохоета от края на V в. пр. Хр., изработени вероятно в Атинско ателие. Това е едно от доказателствата, че социалният статус на погребания е бил много висок. Единственият открит накит е златен пръстен с изобразен атлет, държащ копие. Вероятно е спечелен или получен като подарък. Пръстенът е много запазен, което говори, че не е използван като печат или поне не много.

Златен пръстен с почиващ атлет. Снимка: С. Димов.

Открити са и части от съдове - дръжки и столчета, чиито тела липсват, и които също като погребания са ритуално разчленени и вероятно погребани на друго място.

Най - значимият от гробните дарове е златната маска - фиала* (по мнение на откривателите Китов и Димитрова, маската е използвана като ритуален съд за вино от владетеля). Тя е изработена от 23,5 каратово злато и тежи 672 г. открита е на пода, на мястото, където е трябвало да се намира главата. Била е съзнателно покрита с тежка каменна плоча, която я е деформирала. Чертите са индивидуални с изключение на брадата и косата, които са стилизирани. Предполага се, че  е дело на тракийски майстор от средата на V в. пр. Хр.

Открилата златната маска, Д. Димитрова прави аналогия с други антични маски и определя функцията на маската в нейния погребален аспект като знак за придобита същност на погребания в долния свят и трансформацията на статуса му. (вероятно от човек в антроподемон, в духа на тракийския орфизъм). Маската от могилата Светица се различава от известните, открити досега маски по това, че е доста по дебела от тях и изработена от много по-голямо количество злато. Според Китов-Димитрова, това е знак, че функцията ѝ не е била погребална, а дълго време е била използвана в различни свещени ритуали. 

Още с откриването на маската,  в публичното пространство тя стана известна като "маската на Терес". Истината е, че и тук, подобно на "маската на Агамемнон" от Микена няма никакви доказателства за самоличността на погребания. Това, разбира, се в никакъв случай не омаловажава откритието. Погребаният в могилата е бил тракийски аристократ или цар със жречески функции. Не е изяснена ролята на маската в погребалния обряд. Това е от най-рядко срещаните предмети сред гробния инвентар и в други царски погребения.

Маска от гроба в могила Светица . Снимка: С. Димов.

Използвана литература:
Димитрова, Диана; "Златната маска"; НАУКА 3, 2011