Оструша

Територията обхващаща землищата на гр. Шипка и селата Шейново и Ясеново образуват област в която са съсредоточени голям брой могилни некрополи. Град Шипка има 32 надгробни могили, условно разделени в няколко некропола. В района на Шейново и Ясеново има 20 надгробни могили.

Първият могилен некропол на Шипка е най- отдалечен от града - на 2,6 км югоизточно. Той обхваща седем могили, групирани около Оструша - най-голямата в целия некропол (висока е 12 м и е с диаметър 90 м/. В южната периферия на могилата през 1993 г. е открит принципно нов тип тракийско гробно съоръжение. То е изградено в готов могилен насип в средата на IV в. пр. Хр. и е останало известно време открито. Първоначално гробницата се е състояла от саркофагоподобна камера върху тристъпален постамент от три реда добре обработени каменни блокове, който завършвал отвсякъде с по три стъпала с обща височина около 0,90 м.

По-късно са пристроени предверие, още три правоъгълни и едно кръгло помещение. Саркофагоподобната камера е издялана от монолитен блок с размери приблизително 2,5х2,5х3,5 м. Срещу входа е оставена каменна маса, от която е моделирано погребално ложе с профилирани крака, стъпало и пластична украса върху него. За здравина камерата е захваната към площадката чрез заливане с плътна маса олово. По същия начин е прикрепен капакът с форма на двускатен покрив. Той оформя от късите страни - изток и запад по един фронтон, а от север се издава отвън като наподобява козирка

Под капака да оставени силно издадени навън правоъгълни зъби - имитация на гредоред. Преди монтирането на капака, предназначената за таван повърхност е внимателно обработена. В средата е издълбан кръг, опасан от два, вписани един в друг квадрата. Кръгът вероятно е свързан с култа към слънцето. Всяка от формите, образувани от това пресичане е била покрита с фина мазилка - щукатура, върху която са били нанесени изображения - портрети, сцени с хералдически разположени животни, розети, сцени от митологията, а може би и от всекидневния живот в тракийския царски двор. Повечето от тях са унищожени, вероятно през IV в. Причината вероятно е била непоносимостта на ранното християнство към езическото изкуство или стремежът да бъде измъкнато златото от инкрустациите. А вероятно и двете.

Присъствието на ранни християни се доказва от изпуснатите от тях няколко бронзови и сребърни монети, както и габъри от обувките им. Напълно унищожено е изображението в централния кръг, което е представлявало слънцето, най-вероятно, както всички рисунки в първия ред и повечето от останалите. Един от портретите и някои от сцените са запазени сравнително добре. Те показват изключителното майсторство на художника. Системата на подреждане на изображенията не може да бъде възстановена напълно. Портретите са разположени във вътрешните малки касети, а във външните са изобразени сцени на хора и животни, както и една розета и композиция от растителни елементи. 

Входът на гробницата е бил снабден с двукрила врата, а прагът е открит силно изхабен - в камерата е влизано нееднократно, вероятно в продължение на десетилетия.

През цялото това време, според Георги Китов, комплексът е играл ролята на мавзолей-светилище в чест на погребания в него тракийски владетел. 

Веднага след монтирането на камерата или известно време по-късно, към нея са били пристроени още пет помещения.

Това отпред е изпълнявало функцията на предверие. Било е богато орнаментирано с пластична декорация. От двете страни на саркофагоподобната камера е имало две правоъгълни помещения - затворени, без входове към тях. Те вероятно са използвани за гробни камери, ограбени в последствие. Югозападното помещение е правоъгълно. Не се знае какво е било първоначалното му предназначение, но в последния етап от използването на комплекса е послужило за погребение на кон.Той е намерен в пълен анатомичен ред, а близо до него е намерен комплект от украса за конска амуниция - желязна юзда, сребърни халки, апликации от сребро с гравирани изображения. 

Четири от тях имат формата на триглави грифони, излизащи от огромно стилизирано око, като всяка захапва гривата на предишната. Продълговатите апликации представляват вариации на темата "скачени лъвски лапи". Най-интересната апликация е начелник. от слабо изпъкналата основна плочка с формата на осмица, която в Тракия се тълкува като силно стилизирано изображение на двойна брадва, излиза триизмерна шия с глава на грифон. До този момент такъв начелник не е намиран на територията на България.

Югоизточното помещение представлява кръг с диаметър 3,30 м. За сега е трудно да се определи дали то е било проектирано като кошеровидна камера или като открит храм на слънцето.

Комплексът няма аналогия нито на територията на Тракия, нито в целия античен свят не само по общата си площ - почти 100 кв. м, но и по броя на помещенията си - шест, както и по цялото си архитектурно оформление.

Използвана литература:

1. Китов, Г. "Нови паметници на тракийската култура от могилния некропол Шипка Шейново в Казанлъшко." В: Първи международен симпозиум „Севтополис"—„Надгробните могили в югоизточна Европа". Велико Търново, ПИК (1994): 105-116.

2. Китов, Г. "Шипченската гробница - сензационно откритие", сб. "Казанлък в миналото и днес", кн. 4, Казанлък 1994, 40-43

Снимки: ВИФОР