Севтополис - най-значителният политически, икономически и културен център на траките в периода на ранния елинизъм

Севтополският надпис

Историята на Севтополис може да бъде поне частично реконструирана въз основа на материали, получени чрез археологията. Това са преди всичко монетни емисии, епиграфски паметници, некрополи и монументални гробници.

Един от най-важните паметници, свързан с града е Севтополският надпис. Благодарение на него е определено името на града и е локализирана столицата на одриския династ. Самият надпис е бил изработен в четири екземпляра. Два от тях са били поставени в Севтополис - единия на агората, другия - в храма на Великите богове. Другите два са били поставени в Кабиле - съответно на агората и в храма на Артемида Фосорос.

Текстът на този паметник е е предмет на много изследвания, но все още не е разтълкуван изцяло. М. Тачева определя неговата същност като клетвен договор от дръжавно-правен характер. За съжаление многото нерешени проблеми, произтичащи от недостатъчното познаване на тракийското общество, позволяват тълкуването му да бъде само хипотетично.

Анализът на данните на археологическия и нумизматичен материал позволява възникването на града да бъде определено в периода 325 - 323 г. пр. Хр. Д.П Димитров ("Тракийският град Севтополис", сб. "Севтополис", т.I) при своите археологически проучвания разкрива, че неговата укрепена част е построена на мястото на самотна царска резиденция (тюризис), разрушена вероятно по времето на Филип, а впоследствие възстановена и включена в новосъздаден град. Според него, възникването на Севтополис трябва да се търси в развитието на търговията и занаятите в укрепените царски резиденции, т.е. едно собствено-тракийско разбиране за град, различно от класическата представа за полиса като град-държава.

План на Севтополис

На различно от това мнение застава Д. Николов ("Историография на тракийския град Севтополис" в сб. "Тракийската култура през елинистическата епоха в Казанлъшкия край", К 1991). Той застъпва тезата, че Севтополис възниква в резултат на вътрешното развитие на тракийското общество и представлява селище на тракийската поземлена аристокрация, чиито земи се обработват от зависими селяни. Според него владетелят (Севт III) е само един магистрат, чиято власт е ограничена от някакъв колективен орган на властта. М. Тачева ("О проблемах развития фракийского города Севтополь", сб. "Тракийската култура през елинистическата епоха в Казанлъшкия край" 1991) определя тази теза като вече разколебана и застъпва мнение, подобно на това на Д. Димитров. Тя определя Севтополис като царска резиденция през целия период на неговото съществуване. В нея са живели Севт III и неговите наследници. Занаятите в него са възникнали за да задоволят както личните нужди на обитателите и́̀́̀, така и необходимостта им от стоки за търговия. Самите занаятчии са били лишени от възможността да разполагат с продуктите на своя труд. Търговските операции са се извършвали в самия град от Владетеля или от негово име. Що се отнася до това къде са били практикувани занаятите - не са открити археологически материали, доказващи тази дейност в укрепената територия. Тяхното място трябва да се търси извънградските стени.

Мащабното строителство в Севтополис несъмнено е изисквало значителни средства. Това е знак както за големите икономически възможности на Севт III, така и за нарасналото му политическо значение. Градът имал важни военно-политически и икономически функции.

Палмета, открита в Севтополис

През времето на своето съществуване столицата на Севт III се явява като един от най-значителните търговски центрове с международни търговски връзки и развити занаяти. Местното производство предлагало разнообразни глинени съдове, строителни материали, накити, оръжия и оръдия на труда. Севтополис бил център на Севтовото монетосечене . На територията на града се открити 850 бронзови монети на Севт III от седем типа и три номинала. От друга страна доказателство за оживена търговия е вносът на различни стоки. Множеството монетни и амфорни печати, открити на територията на града, говорят красноречиво за това. Важно значение са имали атинския и тасоския внос. Като посредници в търговията особено място са заемали гръцките колонии по беломорското крайбрежие. Естеството на внасяните стоки е имало разнообразен характер. Това са както продукти от жизнена необходимост, така и предмети на лукса. Важна суровина, необходима във всекидневния живот, била зехтинът. Той се използвал не само като хранителен продукт, но и като гориво за осветление на газени лампички. Вносът на различни багрила е свързан със занаятчийството. скъпите източни масла и благоухания са били използвани в орфическите мистерии и погребалните практики. Сред най-търсените стоки били скъпите сортове вина, произведени в прочути винарски центрове.Тази картина показва както степента на икономическото развитие на Севтополис, така е и доказателство за приобщеността на вътрешно тракийските земи към културата на средиземноморския античен свят. 

За гибелта на града съществуват няколко хипотези. Според първата, т. нар. "къса хронология", Севтовата столица е била разрушена през седемдесетте години на III в. пр. Хр. Втората - "дългата хронология" принадлежи на Д. П. Димитров. Той определя опожаряването и разрушаването и́̀́̀ около 239-229 г. пр. Хр. по време на предполагаема окупация на Деметрий Полиоркет. М. Тачева определя датировката на Севтополската катастрофа в периода 261-246 г. пр. Хр., съобразявайки се с находка на монета на сирийския владетел Антиох II Теос на територията на Севтополис. Следователно градът не е бил разрушен преди походът му в Тракия. Тази теза се подсилва и от факта, че е бил унищожен от елинистическа стенобитна техника.

Независимо дали гибелта на Севтополис е причинена от Антиох II Теос, Деметрий Полиоркет или от келтските нашествия след 280 г. пр. Хр., тя слага край на един от най-значителните периоди на тракийската история и култура в този район.

Разрушаването на един политически център обикновено води до възникването на друг. М. Тачева смята, че обитателите на опустошения град са се разположили на територия в близост до Аполония и Месемврия. До този извод тя е стигнала след интерпретация на нумизматичен материал.

Откритията на ТЕМП в долината през последните двадесет години дадоха повод за възникване на нова хипотеза (Г. Китов "Долината на царете в Казанлъшката котловина", Анали 2-3, 1994 г.), според която такъв важен градски център трябва да се търси отново именно в този район. Тази теза се мотивира от наличието на голям брой монументални гробни съоръжения, изграждани в един продължителен период, само част от който отговаря на съществуването на Севтополис.

Реконструкция на Севтополис