Оструша

Територията обхващаща землищата на гр. Шипка и селата Шейново и Ясеново образуват област в която са съсредоточени голям брой могилни некрополи. Град Шипка има 32 надгробни могили, условно разделени в няколко некропола. В района на Шейново и Ясеново има 20 надгробни могили.

Първият могилен некропол на Шипка е най- отдалечен от града - на 2,6 км югоизточно. Той обхваща седем могили, групирани около Оструша - най-голямата в целия некропол (висока е 12 м и е с диаметър 90 м/. В южната периферия на могилата през 1993 г. е открит принципно нов тип тракийско гробно съоръжение. То е изградено в готов могилен насип в средата на IV в. пр. Хр. и е останало известно време открито. Първоначално гробницата се е състояла от саркофагоподобна камера върху тристъпален постамент от три реда добре обработени каменни блокове, който завършвал отвсякъде с по три стъпала с обща височина около 0,90 м.

Малката могила

-

Друг интересен паметник от района на Шипка предоставя Малката могила. В нея е изградена примитивна каменна гробница, ориентирана север - юг. В последствие пред входа е изграден гроб от три подови, четири странични и две поставени една върху друга каменни плочи. Разположението на двете съоръжения дава основание да се предполага, че те образуват един комплекс.

Гробницата е с правоъгълна камера и къс дромос. Изградена е от речни камъни с които е направен опит да бъдат очертани външните и вътрешните лица. Това е било невъзможно, ето защо, едновременно с изграждането на стените, те са били засипвани с могилен насип отвън. На определен етап от изграждането е било направено и самото погребение. По-големите предмети от инвентара са били укрепени с камъни след което вътрешността на съоръжението е засипана с пръст отвън и отвътре. Не е била изградена покривна конструкция. Спойка между камъните не е използвана, поради това запазването на стените се е оказало невъзможно и след проучването ѝ гробницата е била засипана.

Гробницата от Сарафова могила, Крън

В района на гр. Крън има девет надгробни могили, разположени на север и северозапад. В една от тях през 1965 г. е открита Крънската гробница. Тя се намира в южната периферия на могилния насип, с вход, излизащ непоседствено в периферията. Гробницата представлява изключение сред известните в този район. Изградена е от ломени камъни, споени с кал и като цяло градежът се отличава с небрежност и нестабилност. По план се състои от правоъгълно предверие, малък дромос и малка четвъртита гробна камера. Следи от декоративна украса има само в коридора - това са фрагменти от оцветена мазилка. Нейната датировка е от II в. пр. Хр.

През 1995 г. в района на Крън е открита друга тракийска гробница. Тя се намира в Сарафова могила, на север от града, в посока Шипка.

Казанлъшката гробница

Казанлъшката гробница, главен фриз

Безспорно един от най-значителните паметници на тракийската гробна архитектура е Казанлъшката гробница. Тя е открита през 1944 г. Числи се към широко застъпения в Тракия тип на куполната гробница. Била е разположена в южната част на могилния насип, ориентирана север-юг, с вход откъм юг.Състои се от три помещения - предверие, дромос и гробна камера

Надгробни могили и съоръжения в района на Севтополис

Надгробните могили по горното течение на Тунджа са разпръснати както по склоновете на Стара планина и Средна гора, така и в самата долина. Прави впечатление, че те са концентрирани от двете страни на реката и нейните притоци. Обикновено в землищата на селата в този район могилите са разположени югоизточна, югозападна или южна, по-рядко в северна посока, независимо дали са от страната на Стара планина или Средна гора. В различните райони на котловината те имат различна височина, форма и структура на насипа. По склоновете на планините са по-ниски, с по-малки размери, каменисти. В равнината стават по-високи, по-големи и насипа им е от околността на околния терен. Понякога в тях има и каменни могилки. Обикновено надгробните могили са събрани в некрополи от три, четири, седем или девет могили, на разстояние до петдесет метра една от друга, както и единични, които се срещат по-рядко. Височината им е от 0,5 до 5 м. - ниски, от 5 до 10 м. - средни и над 10 м. - високи. Високите могили са по-рядко срещани. Те са по-добре запазени за разлика от по-малките, които по-лесно се заличават. Размерите на могилите не могат да бъдат знак за тяхното съдържание или за епохата в която са издигани. Понякога в най-високите могили няма гробове или има следи от различни епохи.

Тракийски погребални обичаи

Отношението на траките към смъртта и свързаните с нея вярвания и обреди е отразено сравнително оскъдно в произведенията на античните автори. Макар и откъслечни, сведенията, достигнали до нас от древността ни дават необходимата насока за тълкуването на погребалните обичаи, разкрити благодарение на археологическите проучвания. това се отнася както за самите погребения, така и за придружаващите ги ритуали. Голямо е значението на гробния инвентар. Тълкуването на неговия подбор и съчетание може да се окаже ключ към разкриването на отношението на траките към смъртта и съществуването на душата след нея.

Сведения за тази страна от вярата на този древен народ откриваме у Херодот, както и римския хронограф Помпоний Мела. Смъртта и обезсмъртяването са важна част от живота на гетите, населявали долен Дунав от началото на V в. пр. Хр. За техните обичаи, свързани с това, Херодот пише:

Севтополис - най-значителният политически, икономически и културен център на траките в периода на ранния елинизъм

Севтополският надпис

Историята на Севтополис може да бъде поне частично реконструирана въз основа на материали, получени чрез археологията. Това са преди всичко монетни емисии, епиграфски паметници, некрополи и монументални гробници.

Един от най-важните паметници, свързан с града е Севтополският надпис. Благодарение на него е определено името на града и е локализирана столицата на одриския династ. Самият надпис е бил изработен в четири екземпляра. Два от тях са били поставени в Севтополис - единия на агората, другия - в храма на Великите богове. Другите два са били поставени в Кабиле - съответно на агората и в храма на Артемида Фосорос.

Държавното обединение на Севт III

Монета на Севт III, открита в Севтополис

Центърът на тракийската политическа територия след V в. пр. Хр. се съсредоточава в един сравнително добре обособен географски район - от горното течение на р. Тунджа до вливането ѝ в Марица и горното течение на р. Марица. Тази територия се свързва преди всичко с историята и културата на одриските династически родове през ранно елинистическата епоха.

Важна част от територията е днешната Казанлъшка котловина. Тя е разположена между Стара планина и Средна гора, които играят ролята на естествен заслон. Наличието на плодородна почва, обилни водни ресурси, топли минерални извори, умерена зима и прохладно лято са причина за обитаването ѝ от най-дълбока древност.

Въведение в тракийската култура

Златен дъбов венец на Севт III. Снимка: Ст. Димов

Интересът към историята на културата на траките е засвидетелстван още в древността. И днес това нелитературно общество вълнува не само специалистите. За съжаление, историческите извори, достигнали до нас са изключително оскъдни. Знанията ни за тракийското общество и неговата култура са изградени предимно от материалите от археологически проучвания. Предвид липсата на достатъчно писмени данни, за вярата на траките може да се съди по техния “изобразителен език”, намиращ приложение върху многобройните произведения на изкуството. Тълкуването му обаче не може да бъде окончателно – за съжаление още не е открит универсален ключ за разгадаването на тази, безспорно богата култура. И все пак, тракологията постигна значителни резултати в разкодирането на голяма част от значенията, вложени в този метафоричен “език”.