Некрополи в западния район на долината

Надгробна могила в западната част на долината

Проучванията в западния район на долината са съсредоточени  предимно в землището на с. Тъжа и отчасти  в селата Търничане, Александрово и Долно Сaхране.

В с. Александрово надгробните могили са струпани от двете страни на р. Тунджа на запад от селото, а на юг по склоновете на Средна гора. В непосредствена близост до селото има некропол от дванадесет могили. Според местните жители в местността са открити гробове чрез трупополагане, оградени с камъни. В един от гробовете са открити монети от Месемврия и Александър III. В местността Драганова могила в унищожен насип е открита амфора. В селата не са провеждани системни разкопки.

Мъглижката гробница

фриз  Мъгжлижка гробница 

Източният район обхваща днешната община Мъглиж и селата в нея. Археологическите разкопки на надгробни могили се ограничават предимно в землището на гр. Мъглиж. В него има дванадесет надгробни могили. През 1965 г. в една от тях е открита Мъглижката гробница.

Славчова могила

Славчова могила. Снимка: ВИФОР

В землището на с. Розово има шест надгробни могили. Те са средно големи, отдалечени на 30-50 м една от друга. През 1995 в Славчова могила е открита монументална тракийска гробница. Могилата се намира на около 7 км южно от Казанлък и 2 км източно от с. Розово, в равнинна местност. Висока е 8,5 м и е с диаметър 60 м.

Хелвеция

Гробница Хелвеция, снимка: ВИФОР

Втората могила от некропола около Шушманец  е могилата Хелвеция. В нея също е открита тракийска гробница. Тя се състои от дромос, предверие и камера. Широчината на дромоса е  2,55 м, а височината му е 3,55 м. Стените са измазани с щукатура и са блестящо бели. Формите са на правоъгълници с двускатно дъговидно покритие, пресечени от хоризонтална лента. Вертикалните страни са оформени пластично, така че имитират мраморни блокове.

Грифоните

гробницата с грифоните, фронтон 

В друга могила от некропола Шушманец е открита най-голямата, известна досега куполна гробница в Тракия. Състои се от дромос, дълъг 8 м и широк 4,70 м. Забележителна е нейната представителна фасада и фалшив релефен, неразчленен фронтон В средата му е моделирана палмета, а в краищата - полупалмети със заострено листо, наподбяващи глави на грифони. От двете страни на входа са имитирани колонни с капители, а пред него - козирка от керемиди. Някои от тях са във вид на плочи, други са извити.

Шушманец

В могилия некропол около и в огромната могила Шушманец също са направени интересни открития. Той се състои от пет могили, като в три от тях има открити гробници. В самата могила Шушманец през 1996 г е разкрита уникална тракийска гробница. Могилата е висока 20 м и е с диаметър 200 м. Гробницата според археолога Георги Китов има най-високата фасада, откривана до този момент в България - 5,6 м. Дромосът също е най- широкият известен досега - 6 м. Това е единствената гробница, чийто вход е подпрян с колона в йонийски стил. 

Могила Вифор, Лешникова могила

В могила Вифор е открит гроб от средата а  IV в. пр. Хр. Той разкрива сравнително запазен скелет на мъж, положен заедно с шест глинени съда, множество сребърни и бронзови накити. Три местни керамични канички са свидетелство за високото равнище на керамичното проиводство в древна Тракия. Открити са пет пръстена, върху чиито елипсовидни плочки са вдлъбнати различни  изображения. Предполага се, че са ползвани за печати. Намерени са десет сребърни висулки  от огърлица, които имат формата на лунен сърп. Те са характерни повече за римската епоха и се срещат изключително рядко в по-ранно време. Инвентарът се допълва от още няколко пирамидални висулки, халки и две сребърни монети.

сребърна кана - Лешникова могила;
снимка: Институт за изследване на изкуствата